Българската политика - хубави и лоши черти

 

Както и да бъде възприемана от широката общественост политиката остава най-важната обществена сфера, изпреварвайки науката, правото и дори икономиката. Всъщност нейните проявления дълбоко пронизват всички останали обществени насочености и ги подчиняват на своите императиви, защото политиката е базисният компонент, който стикова като едно цяло обществото. Тя е онази пресечна точка на всички многолики обществени интереси и генерира общовалидни правила, които са нужни за разрешаването на разнообразните обществени противоречия. Нейното значение най-ярко личи в страните, в които насилието е заменило легитимната власт и политическият процес е суспендиран. Именно нормалният политически процес е начинът за реализирането на ефективни политики за обществото, но както навсякъде по света, той е изобилстван, както от положителни, така и от отрицателни характеристики. В българското общество значението на политиката не се осъзнава в голяма степен, докато не се случат кардинални политически промени и конфликти. Могат да се очертаят няколко основни положителни и отрицателни политически черти за нашата страна.

Има наистина много млади хора в България, които са подготвени и компетентни да участват активно в политическия процес. Не рядко те идват от граждански неправителствени организации, с които са реализирали неколкократни активности в полза развитието на обществената среда. Техният морал е все още неопетнен и енергията им за промяна е силна, което дава сериозна надежда за последователно политическо развитие. Не винаги тези млади хора успяват да достигнат до нивата на политическо управление, което би им дало възможността да реализират потенциала си, но самият факт, че българската политика притежава този ресурс в запас е нещо много положително.

Както като положително, така и като отрицателно, може да се възприеме факта, че политическата връзка в представителната ни демокрация е доста близка и неопосредствана. Често пъти се избират популярни личности за наши представители, предвид тяхната публични биография и усещането, че народа ги познава, знаеки какво може да очаква от тях. Това не винаги кореспондира с преки политически умения и пътят от "осанна" до "разпни го" остава къс. Българският гласоподавател упражнява своя глас на база ирационални предпочитания като това как ни предизвиква да го разглеждаме дадения политически кандидат и какъв е неговият имидж. Тъй като политическата култура не е на особено високо ниво този политически кандидат регулярно може да пробива рационалните аргументи срещу него и да се носи на вълната на своята извънполитическа популярност. Така се затвърждава чувството за близост в политическото представителство, но понякога страда политическото управление по същество.

В България съществува добре уредена конституционна рамка за осъществяването на качествено организиран политически процес. Процедурите предполагат представително демократично участие и взаимен баланс на трите типа власти. Все пак обличането в конкретна форма на тези процедури зависи от енергията, компетентността и характера на политическите участници в тях. Наблюдава се недостатъчно упражняване на всички политически възможности, които биха могли да повлияят положително за продължаващо демократизиране на политическата система. Все пак разработването на нови модели на политическо взаимодействие между отделните политически сили е напълно възможно и легално, тъй като политическото поле предполага и това при добра воля. Необходимо е по-сериозно усилие срещу капсулирането на политическия елит, което може да се постигне ефективно най-вече с качествени институционални промени, които да отворят допълнително възможностите на по-широк кръг от политически активните хора до по-важните политически позиции.

От друга страна вътрешното състояние на политическите партии не е цветущо. Преобладават междуличностните прения, а разговорите за политики и идеи са сведени до отделни изключения в определени предизборни периоди. През останалото време липсва старание за повишаване на политическата култура в редовите членове. Ролята на партиите като агрегат на обществените интереси е всеобхватно опосредствана от въздействието на медиите, които често се явяват единствен мотиватор и коректив в публичните активности на тези политически субекти. Вътрешнопартийните избори не рядко са непрозрачни и съдържат в себе си критерии и процедури, които доста трудно биха се нарекли политически. Приемствеността на поколенията във висшите еталони на партийните елити е широко застъпена за отбрани хора, докато за обикновените членове времето за политическа изява не настъпва с години. Липсва и добра координация в отделните политически действия, като някои от тях се извършват просто, за да се отчита дейност. Зависимостта на някои членове от постове е тотална и това налага автоцензура вътре в отделните партийни органи. Всичко това води до проформа партиен живот, в който гигантска роля изпълняват хората на върха, а редовия член научава решенията на партията си от медиите.

Характерна черта на европейската, а в това число и българската, политика е деидеологизацията или размиването на основополагащите политически ценности. От една страна това се дължи на по-комплексното общество и съответно наблюдаваните проблеми, а от друга на желанието на електоралните партии да обхванат все по-голям диапазон от гласоподаватели с многоизмерни послания. Тази еволюция води до определени промени в електоралните нагласи и до принципно нови изисквания към всички политически актьори. Разделенията ляво-либерално-дясно са вече толкова нюансирани, че по никакъв начин не възпрепятстват образуването на стабилни широки коалиции с пълна гама от ценности в тях. В такъв тип реалности политическата гъвкавост и диалогичност излиза на преден план и неслучайно българските избиратели наказват високомерността, а поощряват търсенето на умерен и консенсусен подход.

В последните думи по-горе намирам и основанието си да бъда с положителна нагласа относно развитието на българската политика. В политическото поле навлизат нови и различни политици, които променят постепенно реалността на политическата ни система. Необходим е по-голям кредит на доверие и търпение към тях, за да се постигнат големите цели, които са заложени пред страната ни. Всекидневните усилия в правилна посока гарантират това България да заеме по-добро място в европейското семейство от държави, а ние вече имаме достатъчно добра основа, че да си позволим да отхвърляме и отричаме всичко политическо. Нещо повече - политизирането на по-големи социални общности ще се отрази положително и ще допринесе за издигането ни като общество, защото искаме или не, всички ние си оставаме "зоон политикон" по знаменитите думи на Аристотел.

 

Защо държавата НЕ ни е виновна

 Излизате навън, качвате се в такси, отивате до магазина или пък се срещате с познати и приятели - обикновено винаги се стига до познатата на всички тема за политиката. Коментират се предимно известните политически личности и негативното въздействие на държавата при отделния досег с нея. Дали в основата е здравеопазването, реда, административните нужди, образованието или нещо друго, винаги може да се забележи ярко мнение от типа "страната ни е хубава, но държавата не струва". Всички сме наясно, че българската държава има редица проблеми в повечето публични сектори, касаещи основно корупция, интелектуална и техническа недостатъчност, хаос и липса на волеви капацитет. Въпреки това мога уверено да твърдя, че като граждани можем успешно да се развиваме и държавните структури не са основна причина за евентуален наш неуспех. Ще разгледам три фундаментални за обществото публични сектори в подкрепа на горепосочената теза.

Образованието в България може и да има много нерешени въпроси, но в същото време успешно са създадени необходимите условия за качествено реализиране на учебния процес, включително и чрез приспособяване на редица технологични нововъведения. С други думи ако даден ученик или студент има желание да се образова, той може да постигне тази цел като активно си вземе нужните му знания безпроблемно. Вместо това сме свидители на ширещо се безразличие към натрупването на знания, неморално поведение спрямо учители, употреба на забранени вещества, физически саморазправи и други прояви, за които държавата не може да отговаря пряко, тъй като се касае за възпитание, предимно получавано в семейна среда. Активността на учениците в извънкласни форми на обучение е постоянно ниска и слабо ангажира ежедневните дейности на младите хора по тяхно собствено желание. Четенето на книги също не се ползва с особена популярност, а би благоприятелствало творческото и интелектуално развитие. Учебният процес предварително е заклеймен като неефективен и това не зависи от действията на държавата. Също така реализирането на мащабна реформа в образователната сфера не зависи единствено от държавната воля, а и от съществуващата култура на образование. Цялостната промяна на модела няма как да се случи без подкрепа и активно възприемане на нужния подход от страна на обучаващите се. Следователно е добре да погледнем нивото на образователната възприемчивост наравно с държавните мерки.

Здравеопазването е друга изключително важна обществена сфера. Всички са наясно с широките критики към държавата за ниското равнище на предоставяните здравни услуги. Съществуващите проблеми не могат да се отрекат, но има и допълнителна гледна точка. Профилактичните прегледи си изпускат масово, макар да са задължителни и редовно заболявания се пропускат за навременно лечение, докато не станат по-сериозни. Много рядко може да се срещне гражданин, който има и базови познания как да реагира при спешни случаи. За всяко нещо се хвърля вина върху българските медици, макар не малко от здравословните проблеми да се коренят в липсата на достатъчно физическа активност, нездравословното хранене и други масови вредни навици. Често се случва да се неглижират здравословните и безопасни условия на труда по самонадеяно желание на работниците. Българинът масово не подхожда с уважение към собственото си здраве, а впоследствие се оказва твърде късно. За тези неща държавата не е виновна, а и съществуват редица информационни кампании за превенция. В този ред на мисли сами можем успешно да изградим здравословен начин на живот, чрез който косвено да помогнем и на здравната система като цяло, вместо да критикуваме нон-стоп.

Правосъдната и правоохранителната сфера също трябва да бъде засегната, заради постоянните критики насочени към нея. Тук можем основно да се насочим към постъпателно увеличаващата се агресия в обществото. Все повече хора разрешават възникващите между тях проблеми чрез законите на улицата и чрез саморазправа. Това води до установяване на модел на поведение, който въздейства активно и на по-младото поколение. Това деинституционализирано разрешаване на конфликти води след себе си редица други проблеми, за които държавата няма как да бъде виновна и е редно да се вгледаме и да зачитаме обществените правила. В противен случай бихме бавно се превърнали в общество в първично състояние по наш собствен избор. От друга страна собствен съзнателен избор на не малка част от нашите сънародници е да реализират труда си в противозаконни практики. Няма как държавата да бъде винена за това, че някои граждани избират бързия път за забогатяване без оглед на последствията. Спазването на нормативната уредба не може да бъде налагано единствено с държавна сила, а трябва да е дълбоко припозната култура на поведение от страна на отделните личности. В правосъдието критиките се задълбочават с всяка изминала година, но пък медиацията не търпи кой знае какъв реален скок, като ефективен метод за разрешаване на проблемните противоречия. Последната не винаги може да се приложи за всеки случай, но пък представлява добра възможност, която може да спомогне за по-плавното конфликтно разрешаване.

Джон Кенеди има една много точна мисъл, която гласи, че не трябва да питаш какво родината е направила за теб, а да се попиташ какво можеш да направиш ти за родината си. И наистина - раждаме се и живеем в държава, която е наша родина. Тя е наш дом и също както родния ни дом ние трябва да се грижим напълно съзнателно за нея. Не е достатъчно просто да си плащаме данъците и да спазваме законите, макар това да е абсолютно задължително. Нужно е да проявяваме активни действия за това страната, в която живеем да просперира и обществото да израства с всяка изминала година. Седейки отстрани и цъкайки език пред телевизора ние живеем безличен живот, в който не допринасяме с нищо, водени от чисто индивидуални интереси. Важно е какво ще оставим на следващите поколения, а това се постига с активна работа в обществена полза. Бидейки активни, критични и съзидателно мислещи граждани ние творим нашето съвместно благоприятно бъдеще с ентусиазъм и енергия. Пожелавам го искрено на всички ни.