Ако сега се раждах

Животът тече винаги напред и никога не се връща назад, каквото и да се случи. В това има известна ирония, защото доста често, ние хората, се стремим да поправим грешки от миналото и да подобрим себе си въз основа на същото това минало. Учейки се от преживяванията си не рядко оставаме в плен на тях и забравяме да гледаме напред, което е и най-голямата ни грешка.

Замислих се какво ли би било, ако сега се раждах, без да съм преживял всичко, което ми се е случвало, и въпреки това то някак се е запечатало в ума ми. Кои качества щях да искам да имам, за да се чувствам добре със себе си още в самото начало? Всъщност се оказа доста по-лесно да ги подбера, отколкото си представях.

Човек, който се съмнява в себе си и постоянно се чуди в каква посока да тръгне понякога може да се окаже прозорлив и да избегне някои опасности, но никога не ще почувства емоцията от това да се впуснеш в дълбоки води, просто ей така, и да вземеш най-абсурдното решение разчитайки на интуицията и собствената си сила да преодоляваш трудности. Ето заради това реших, че първото качество, което ще поискам за себе си, ако се раждах сега, е смелост. Смелост да превъзмогна задръжките си, както от хората, така и от собствените си ограничения, и да дръзна да покажа, че мога да се нося в откритото море и да приемам да се боря с бурите, които това ще ми донесе. Смелостта е моят отговор на всички онези предразсъдъци, съмнения и несигурности, които ни карат да спрем на едно място и да не предприемаме нищо, докато то не е на 100 % полезно за нас. Реално такова нещо няма и не осъзнаваме, че всичките ни действия са обусловени от по-малко или повече риск. Защо тогава трябва да изчакваме, да се терзаем и да пресмятаме отново и отново...Наше е правото да тръгнем смело напред и да поемем отговорността на действията си, вместо да стоим безучастно и да изчакаме обстоятелствата да се стоварят върху нас.

Второто качество, което много би ми прилягало, в контраст с моментното състояние, е да приемам търпеливо даденостите, които достигат при мен и начинът, по който реагирам на тях. Търпението е висша ценност и обикновено води до разрешаване на всяка възникнала ситуация, защото ни дава достатъчното време да оставим нещата да се случат, така както трябва и да не насилваме случая излишно. Липсата на търпение води до напрежение, както в самия човек, така и в неговото обкръжение, а отделно ни ограничава да намерим най-доброто възможно решение. Към него бих приспаднал и активното слушане, както в разговорите, така и на самия себе си и собствените идеи. Доста често разковничето на всички конфликти е търпеливо да изслушаш отсрещната страна, да разбереш какво точно има предвид и чак тогава да изразиш мнението си. По този начин се спира възможността разговорът да поеме в посока, която е коренно различна от първоначалният замисъл и доста по-неблагоприятна. Отделно от това търпението да изчакаш ситуацията да се промени не рядко спасява собствената увереност и дава достатъчно сила да продължиш напред.

В допълнение към това е и третото най-важно за мен качество, а именно способността да не се предаваш и да бъдеш устойчив на всякакви сътресения. Падналият духом е паднал по всякакъв начин. Той е загубил предварително и няма нужда да се явява на полето на поредното предизвикателство. Затова е много важно човек да се чувства победител, да има самочувствие и да е уверен в своите способности. Това му носи стабилност и последователност, която увлича останалите около неговата харизма.

Съществуват още много неща, които бих могъл да избера за себе си, но тези определят моята главна цел и посока. Вярвам че те са постижими от всеки един от нас, независимо в какъв период от живота си се намира. Остава ни да намерим верният път за тяхното достигане и да се радваме на себе си, докато се развиваме в правилната посока.