Златната среда – невъзможната фикция

Замисляйки се за това какво обикновено иска човек от живота си често пъти достигаме до заключението, че ни трябва нещо нормално, нито повече, нито по-малко от това, което се очаква да имаме и каквото останалите хора приемат за достатъчно. Обикновено целият ни живот се смята за успех, ако сме успели да достигнем до тази т.н. златна среда. Оправдаваме съществуването си с това да имаме не много, но достатъчно пари; някаква що годе нормална и стабилна работа; познания, колкото да се оправяме с ежедневните нужди; жена/мъж, които не са най-доброто, но стават за съвместно съжителство и т.н. и т.н. Тези достижения не ни удовлетворяват напълно, но и без тях би било пълна катастрофа, тъй че обикновено се задоволяваме и продължаваме да живеем в посредственост. Някои веднага ще възроптаят, че така представени, тези житейски успехи са всичко, за което може да се постарае един нормален човек. Въпросът е защо въобще трябва да си слагаме определен праг и да маркираме щастието в линията на златната среда, защото иначе е твърде на хубаво или пък въобще не е хубаво. Някакъв странен фатализъм произтича от тези заключения и ни ограничава да мечтаем реално за много повече от себе си и живота си. Затваря ни в рамка, дори без да е нещо истинско...защото златната среда е фикция. Никога не можеш да се намираш точно по средата на каквото и да е. Хората се справят или по-добре или по-зле от някаква въображаема цел, но никога не могат да я достигнат в пълната си цялост, тъй като тя не съществува, а е само проекция на ценности, норми и предпоставки. Да приемем, че гореспоменатите, като златна среда, житейски достижения, са нашата цел. Да имаме достатъчно пари няма как да се случи, тъй като винаги имаме или повече, или по-малко от това, което е реално необходимо. Стабилна работа означава, от друга страна, дългосрочно обвързване, което понякога спира развитието на човек и го оставя на едно и също ниво, без да има реални гаранции за запазване на съответния жизнен стандарт. Можем лесно да продължим да изследваме по същият начин очакванията от златната среда, но това не променя факта, че те единствено представляват опит за личностно успокоение и не дават реална представа за нашето ниво на развитие.

Златна среда се използва и като синоним за неутрално отношение към даден въпрос или действие. Само по себе си това отново е невъзможно, защото, винаги когато се занимаваме с даден проблем, ние имаме съответно мнение. Освен чисто научните факти всичко останало е въпрос на лично възприятие, което е ценностно натоварено и по своята същност няма как да бъде нито положително, нито отрицателно. Като хора ние винаги сме или по-скоро оптимисти, или по-скоро песимисти, а реализма като индивидуалистична представа и при ежедневни между личностни контакти, е фикция. Основното, което излиза, като извод от това е, че ние успешно се заблуждаваме, при това нарочно, че сме постигнали значим успех, без да прекаляваме с нищо, но това освен, че е невъзможно, е и белег на недостатъчна амбиция и дълготрайно желание за надграждане. Добре е да се запитаме дали нуждата от спокойствие, че вървим към златна среда, не е по-скоро опит да избягаме от необходимостта да мислим за себе си в перспективата за постигане на своята собствена мечта...