Защо държавата НЕ ни е виновна

 Излизате навън, качвате се в такси, отивате до магазина или пък се срещате с познати и приятели - обикновено винаги се стига до познатата на всички тема за политиката. Коментират се предимно известните политически личности и негативното въздействие на държавата при отделния досег с нея. Дали в основата е здравеопазването, реда, административните нужди, образованието или нещо друго, винаги може да се забележи ярко мнение от типа "страната ни е хубава, но държавата не струва". Всички сме наясно, че българската държава има редица проблеми в повечето публични сектори, касаещи основно корупция, интелектуална и техническа недостатъчност, хаос и липса на волеви капацитет. Въпреки това мога уверено да твърдя, че като граждани можем успешно да се развиваме и държавните структури не са основна причина за евентуален наш неуспех. Ще разгледам три фундаментални за обществото публични сектори в подкрепа на горепосочената теза.

Образованието в България може и да има много нерешени въпроси, но в същото време успешно са създадени необходимите условия за качествено реализиране на учебния процес, включително и чрез приспособяване на редица технологични нововъведения. С други думи ако даден ученик или студент има желание да се образова, той може да постигне тази цел като активно си вземе нужните му знания безпроблемно. Вместо това сме свидители на ширещо се безразличие към натрупването на знания, неморално поведение спрямо учители, употреба на забранени вещества, физически саморазправи и други прояви, за които държавата не може да отговаря пряко, тъй като се касае за възпитание, предимно получавано в семейна среда. Активността на учениците в извънкласни форми на обучение е постоянно ниска и слабо ангажира ежедневните дейности на младите хора по тяхно собствено желание. Четенето на книги също не се ползва с особена популярност, а би благоприятелствало творческото и интелектуално развитие. Учебният процес предварително е заклеймен като неефективен и това не зависи от действията на държавата. Също така реализирането на мащабна реформа в образователната сфера не зависи единствено от държавната воля, а и от съществуващата култура на образование. Цялостната промяна на модела няма как да се случи без подкрепа и активно възприемане на нужния подход от страна на обучаващите се. Следователно е добре да погледнем нивото на образователната възприемчивост наравно с държавните мерки.

Здравеопазването е друга изключително важна обществена сфера. Всички са наясно с широките критики към държавата за ниското равнище на предоставяните здравни услуги. Съществуващите проблеми не могат да се отрекат, но има и допълнителна гледна точка. Профилактичните прегледи си изпускат масово, макар да са задължителни и редовно заболявания се пропускат за навременно лечение, докато не станат по-сериозни. Много рядко може да се срещне гражданин, който има и базови познания как да реагира при спешни случаи. За всяко нещо се хвърля вина върху българските медици, макар не малко от здравословните проблеми да се коренят в липсата на достатъчно физическа активност, нездравословното хранене и други масови вредни навици. Често се случва да се неглижират здравословните и безопасни условия на труда по самонадеяно желание на работниците. Българинът масово не подхожда с уважение към собственото си здраве, а впоследствие се оказва твърде късно. За тези неща държавата не е виновна, а и съществуват редица информационни кампании за превенция. В този ред на мисли сами можем успешно да изградим здравословен начин на живот, чрез който косвено да помогнем и на здравната система като цяло, вместо да критикуваме нон-стоп.

Правосъдната и правоохранителната сфера също трябва да бъде засегната, заради постоянните критики насочени към нея. Тук можем основно да се насочим към постъпателно увеличаващата се агресия в обществото. Все повече хора разрешават възникващите между тях проблеми чрез законите на улицата и чрез саморазправа. Това води до установяване на модел на поведение, който въздейства активно и на по-младото поколение. Това деинституционализирано разрешаване на конфликти води след себе си редица други проблеми, за които държавата няма как да бъде виновна и е редно да се вгледаме и да зачитаме обществените правила. В противен случай бихме бавно се превърнали в общество в първично състояние по наш собствен избор. От друга страна собствен съзнателен избор на не малка част от нашите сънародници е да реализират труда си в противозаконни практики. Няма как държавата да бъде винена за това, че някои граждани избират бързия път за забогатяване без оглед на последствията. Спазването на нормативната уредба не може да бъде налагано единствено с държавна сила, а трябва да е дълбоко припозната култура на поведение от страна на отделните личности. В правосъдието критиките се задълбочават с всяка изминала година, но пък медиацията не търпи кой знае какъв реален скок, като ефективен метод за разрешаване на проблемните противоречия. Последната не винаги може да се приложи за всеки случай, но пък представлява добра възможност, която може да спомогне за по-плавното конфликтно разрешаване.

Джон Кенеди има една много точна мисъл, която гласи, че не трябва да питаш какво родината е направила за теб, а да се попиташ какво можеш да направиш ти за родината си. И наистина - раждаме се и живеем в държава, която е наша родина. Тя е наш дом и също както родния ни дом ние трябва да се грижим напълно съзнателно за нея. Не е достатъчно просто да си плащаме данъците и да спазваме законите, макар това да е абсолютно задължително. Нужно е да проявяваме активни действия за това страната, в която живеем да просперира и обществото да израства с всяка изминала година. Седейки отстрани и цъкайки език пред телевизора ние живеем безличен живот, в който не допринасяме с нищо, водени от чисто индивидуални интереси. Важно е какво ще оставим на следващите поколения, а това се постига с активна работа в обществена полза. Бидейки активни, критични и съзидателно мислещи граждани ние творим нашето съвместно благоприятно бъдеще с ентусиазъм и енергия. Пожелавам го искрено на всички ни.