6 практични съвета при интервю за работа, които никой друг няма да ти каже

1. Фокусирай се

Правилната психологическа нагласа и фокусът върху предстоящото интервю са от ключово значение. Възможно е през деня да имаш много задачи за изпълнение, но е важно да ги разпределиш така, че точно преди и след събеседването ти с евентуалния работодател да няма нищо наложително за вършене. Използвай това свободно време преди интервюто, за да събереш мислите си само в посока на това как по-качествено да се представиш и повиши увереността си, като изведеш в съзнанието си всичките свои силни страни. Това ще те успокои и ще ти донесе емоционална уравновесеност, която се цени силно. Възприеми интервюто за работа не като изпит за твоите способности, а като равноправно събеседване, в което всяка от страните знае своята роля и стойност. Способността ти да извлечеш максимума от такава ситуация е като се въвлечеш максимално и следваш гъвкаво създалия се ритъм на общуване.

2. Информирай се                   

Всяка съвременна частна компания или държавна институция има редица възможности да бъде изучена като основна информация. Главното, върху което трябва да се съсредоточиш, е предметът й на дейност, както и изискванията за подбор на персонал. Също така важно е да „четеш между редовете“ и да опиташ да прозреш фирмената култура, цели и подход. Не винаги е добра идея да разпитваш свои познати или пък да четеш коментари в интернет, но е един от възможните варианти, за да направиш цялостна картина, освен написаното в сайта на компанията. Постарай се да знаеш повече детайли и бъди готов да „шокираш“ интервюиращия с по-задълбочена информация, което ще покаже, че наистина се интересуваш от това работно място. В подготовката може да ти бъде полезен и AI, като го използваш за допълнително ориентиране.

3. Облечи се подходящо

Както и да се менят времената старата поговорка, че по дрехите посрещат е все още актуална в пълна сила. Макар и основана на предразсъдък тази представа може да ти даде или много голямо предимство или да откаже потенциалния работодател от теб. В повечето фирми вече има изградена корпоративна култура, част от която е начинът на обличане. Следователно твоя задача е да разбереш какво е подходящо да носиш, сякаш вече си на първия си работен ден. Ако ти харесва и ти е удобно да носиш къси панталони, но кандидатстваш за банков служител най-малкото, което искаш да предизвикаш е зле прикрити насмешки или откровено неодобрение заради стила ти на обличане. Обратно, ако си наясно с правилното съчетание на облекло, моментално получаваш предимство, заради старанието ти да бъдеш адекватен за работното си място.

4. Използвай добре езика на тялото

Да се облечеш подходящо никога не е достатъчно. Освен своите дрехи ти носиш и начина ти на общуване, който по своята същност, е реалната визитка за теб. Разбира се най-добре е да бъдеш естествен/а като поведение, но ако това включва неподходящи маниери, е редно да се въздържаш или изцяло да ги изкорениш за евентуалното ти работно място. Най-доброто, което можеш да направиш, по време на интервюто ти за работа е да бъдеш максимално отговорен към комуникацията и достатъчно спокоен, като не поставяш никакви предмети пред себе си или не скръстваш ръцете/краката си. Използвай жестикулиране внимателно с цел да подчертаеш своите думи, но не прекалявай и нека движенията ти бъдат плавни и ненатрапчиви. Седни уверено на стола и по възможност гледай интервюиращия в очите, докато разговаряте. Нека интонацията ти бъде спокойна като избягваш да говориш прекалено високо или прекалено тихо. Опитай да пресъздадеш за себе си нормална работна атмосфера с твой потенциален колега, в която разговаряте по актуални работни процеси, все пак спазвайки нужната дистанция и проявявайки уважение.

5. Бъди активен и направи повече

Всеки случай на кандидатстване за работа е индивидуален, но в повечето повишената активност на кандидатстващия се поощрява с нужното одобрение. Ако в обявата за кандидатстване има посочен телефон за въпроси, то е хубаво да се обадиш, за да заявиш себе си, наред с изпратената автобиография и мотивационно писмо. Така бъдещият работодател ще свърже документите ти с конкретен глас и излъчване още преди същинското интервю и ще повиши шансовете за наемане. Постарай се да разучиш конкретни проекти на работното място, за което кандидатстваш, и опитай да разработиш идея за собствен такъв, с който да подпомогнеш фирмата или институцията. Дори и обикновено, но задълбочено, мнение за подобряване и развитие пак ще бъде възприето като проявена ангажираност и истинско желание за започване на конкретната работа. За да покажеш своето реално намерение изработи предварително резюме на своята автобиография, в което да са посочени само адекватните ти способности и опит, съотнесени за позицията, за която кандидатстваш. По възможност предостави своя опит и като потребител/рецепиент на дейностите на фирмата и дай обратна връзка за това кое ти харесва и кое може да се подобри. Бъди конкретен в това и насочи вниманието само в областите, в които се чувстваш специалист.

6. Забавлявай се

Много малко неща в този живот са чак толкова важни, че да им се отдава критично значение. Със сигурност интервюто за работа не е от тях, макар да носи възможност за цялостна промяна. Дори да си представим, че това е мечтаната работа за теб, то интервюто за нея не е на живот и смърт. Живеем в такъв свят, в който лесно можеш да постигнеш още възможности и да реализираш ефективно поне няколко от тях. Затова, когато си на интервю за работа, е хубаво да си отпуснат и да ти е леко на душата. Спокойно можеш да го възприемеш като полезен опит, с който ставаш по-успешна и качествена личност, дори и да не бъдеш нает. Спокойствието, което излъчваш, и веселото ти настроение в рамките на учтивото, ще направят общуването в твоята компания по-приятно и лесно. С това ти по естествен начин ще се доближиш до заветната работна позиция. Има много неща, които ще ти помогнат да си спокоен и весел : приятна музика преди интервюто, любим предмет в ръце по време на него, разчорлената прическа на интервюиращия и още редица други, които можеш да откриеш за себе си. Най-важното е, че и утре е ден, независимо колко добре и как е преминало всичко. Впоследствие можеш да благодариш сам на себе си, че не си се подложил на тежко напрежение и си бил свежият въздух в редицата от кандидати.  

8 нужни неща за успех в живота

Определението за успеха е едно от най-относителните и субективни категории, които могат да съществуват. Релативисти, психолози, обучители и всякакви други личности активно спекулират относно точните му измерения. Според едни успехът е по-скоро способността да бъдеш материално обезпечен и независим, поемайки свободно всички свои нужди. Според други той има предимно духовно изражение и е наличието на любов, подкрепа, семейство, добри приятели и човек да е в мир със себе си. Не съм привърженик на „златната среда“, но в случая истината е някъде по средата. За да се наречеш успешен е нужно да нямаш материални затруднения, но и да си напълно удовлетворен в духовен план. Да развиваш постоянно своята менталност и вяра, като надграждаш себе си и помагаш на околните. Успехът не е просто достигната точка, а постоянно движение, в което се чувстваш удовлетворен и пълноценен. За да го достигнеш като висша цел на твоя живот ти имаш нужда да постигнеш поне 8 предпоставки, които способстват неговото установяване.

1. Бъди добър човек – лесно е да се даде такъв съвет, но на практика животът постоянно ни изпитва и понякога се проваляме в това да бъдем добри. Стигнал съм до извода, че доброто трябва да го носиш в себе си. Ако това е така то е хубаво да намери почва в колкото е възможно повече твои действия, особено онези, които пряко касаят околните. Тук емпатията е ключов елемент и проявление. Способността да се поставяш наистина на мястото на другия и да действаш съобразно това по най-подходящия начин е висш метод да кажеш без думи „аз съм умен и добър човек“.

2. Предвиждай действията на хората – учудващо е колко лесно могат да се предвидят начините, по които реагират повечето хора. Тук не става въпрос само за стандартни повтарящи се ситуации, а за модели на поведение, които се преповтарят от поколение на поколение. Успешният човек знае и може да предвижда тези стандартизирани действия и да ги използва съобразно собствените си цели.

3. Продължавай да се развиваш – моментът, в който се почувстваш удобно на дадено стъпало от развитието си, е моментът, в който ти преставаш да вървиш нагоре и успехът ти е застрашен. Има време само за кратка почивка и премисляне на ситуацията, а след това отново продължаваш напред по най-полезния за теб начин. Лесно е да се откажеш, трудно е да продължиш…но именно в движението напред се крие ключа към успеха. Живей с тази мисъл.

4. Бъди последователен – вероятно в живота на човек се появяват много мечти, като всяка от тях изглежда доста привлекателно и неустоимо. Истината обаче е, че трябва да решиш точно къде си най-силен и да дълбаеш точно в тази посока. Няма време за безбройно много цели и ако тръгнеш по този път ще се разпилееш постепенно. Реши кое е твоето най-желано постижение на успеха и остави останалите си мечти като добре дошъл бонус в евентуално бъдеще време.

5. Стани устойчив – по пътя на успеха ще срещнеш безкрайно много фактори, които ще се опитат да те извадят от релси. Те са просто поредни начини да те направят по-силен и от всеки такъв трябва да си вадиш необходимата поука, както и да не правиш едни и същи грешки. Стреми се с всяка нова трудност да показваш на себе си, че си една идея по-близо до това да я решаваш с лекота и така ще придобиеш устойчивост на ударите на живота.

6. Увереността е почти всичко – сигурно си се чудил как често пъти на човек с по-малко качества от твоите му се отдава шанс да заеме мечтаната позиция или да завоюва прекрасен партньор. Излъчването за увереност в собствените сили е способно да направи така, че дори и да си невзрачен и неопитен, да изглеждаш като истински мениджър или мачо. Комбинацията от умения, знания и самочувствие безотказно ще те отведе към успеха. Развивай старателно своята увереност, че си победител и не се предавай пред каквито и да било външни фактори, стремящи се да те принизят.  

7. Бъди енергичен – енергията е онова, което практически прави нещата да се случват. Ако имаш брилянтни идеи, но не действаш всеки ден активно за постигането им, реално не напредваш нито за миг. Действието отличава истински успелия човек от просто мечтателя, а страха от провал се преодолява именно в процеса на постигане на определените цели. Всеки час бездействие те отдалечава от онзи момент, в който би си казал, че си щастлив и доволен от себе си. Управлявай правилно времето си и работи постоянно в полза на своя успех.

8. Прави нещата различно – масата от хора имат определени психологически стереотипи, които не пренебрегват дори за секунда в живота си. Това им носи спокоен, предвидим и доволен живот, но никога не постигат нищо по-значимо. Това е така, защото не напускат спокойните води на конформизма и бурното море на предизвикателства е истински ужас за тях. Само когато се навлезе в това море обаче започва реалното удовлетворение от успеха и значимостта на съществуването. Успешният човек знае това и търси предизвикателствата сам, разбирайки тяхното значение за неговото постоянно усъвършенстване. Когато се стараеш за измисляш нови начини за постигането на своите цели ти се намираш една стъпка по-напред от всички останали. Елементът на изненадата пък от своя страна е верен съюзник в битките с конкурентите. Всичко това подсказва колко добре е да се отделя повече време за измислянето на неконформистки практики и идеи, които впоследствие се отблагодаряват многократно. Не е нужно да се харесаш на всеки и ти го знаеш.

В крайна сметка успява онзи, който прави повече, по-бързо и по-добре нещата по своята реализация, а освен това е в съзвучие с добрите намерения. Има много неписани правила, които издигат нагоре искрения и добронамерен човек пред онзи с користни цели. Успехът не е всичко и не бива да става на всяка цена. Най-важно е да останеш човек, а положителната реализация идва впоследствие. Нека направим света едно по-добро място за живеене посредством успехите ни.

Българската политика - хубави и лоши черти

 

Както и да бъде възприемана от широката общественост политиката остава най-важната обществена сфера, изпреварвайки науката, правото и дори икономиката. Всъщност нейните проявления дълбоко пронизват всички останали обществени насочености и ги подчиняват на своите императиви, защото политиката е базисният компонент, който стикова като едно цяло обществото. Тя е онази пресечна точка на всички многолики обществени интереси и генерира общовалидни правила, които са нужни за разрешаването на разнообразните обществени противоречия. Нейното значение най-ярко личи в страните, в които насилието е заменило легитимната власт и политическият процес е суспендиран. Именно нормалният политически процес е начинът за реализирането на ефективни политики за обществото, но както навсякъде по света, той е изобилстван, както от положителни, така и от отрицателни характеристики. В българското общество значението на политиката не се осъзнава в голяма степен, докато не се случат кардинални политически промени и конфликти. Могат да се очертаят няколко основни положителни и отрицателни политически черти за нашата страна.

Има наистина много млади хора в България, които са подготвени и компетентни да участват активно в политическия процес. Не рядко те идват от граждански неправителствени организации, с които са реализирали неколкократни активности в полза развитието на обществената среда. Техният морал е все още неопетнен и енергията им за промяна е силна, което дава сериозна надежда за последователно политическо развитие. Не винаги тези млади хора успяват да достигнат до нивата на политическо управление, което би им дало възможността да реализират потенциала си, но самият факт, че българската политика притежава този ресурс в запас е нещо много положително.

Както като положително, така и като отрицателно, може да се възприеме факта, че политическата връзка в представителната ни демокрация е доста близка и неопосредствана. Често пъти се избират популярни личности за наши представители, предвид тяхната публични биография и усещането, че народа ги познава, знаеки какво може да очаква от тях. Това не винаги кореспондира с преки политически умения и пътят от "осанна" до "разпни го" остава къс. Българският гласоподавател упражнява своя глас на база ирационални предпочитания като това как ни предизвиква да го разглеждаме дадения политически кандидат и какъв е неговият имидж. Тъй като политическата култура не е на особено високо ниво този политически кандидат регулярно може да пробива рационалните аргументи срещу него и да се носи на вълната на своята извънполитическа популярност. Така се затвърждава чувството за близост в политическото представителство, но понякога страда политическото управление по същество.

В България съществува добре уредена конституционна рамка за осъществяването на качествено организиран политически процес. Процедурите предполагат представително демократично участие и взаимен баланс на трите типа власти. Все пак обличането в конкретна форма на тези процедури зависи от енергията, компетентността и характера на политическите участници в тях. Наблюдава се недостатъчно упражняване на всички политически възможности, които биха могли да повлияят положително за продължаващо демократизиране на политическата система. Все пак разработването на нови модели на политическо взаимодействие между отделните политически сили е напълно възможно и легално, тъй като политическото поле предполага и това при добра воля. Необходимо е по-сериозно усилие срещу капсулирането на политическия елит, което може да се постигне ефективно най-вече с качествени институционални промени, които да отворят допълнително възможностите на по-широк кръг от политически активните хора до по-важните политически позиции.

От друга страна вътрешното състояние на политическите партии не е цветущо. Преобладават междуличностните прения, а разговорите за политики и идеи са сведени до отделни изключения в определени предизборни периоди. През останалото време липсва старание за повишаване на политическата култура в редовите членове. Ролята на партиите като агрегат на обществените интереси е всеобхватно опосредствана от въздействието на медиите, които често се явяват единствен мотиватор и коректив в публичните активности на тези политически субекти. Вътрешнопартийните избори не рядко са непрозрачни и съдържат в себе си критерии и процедури, които доста трудно биха се нарекли политически. Приемствеността на поколенията във висшите еталони на партийните елити е широко застъпена за отбрани хора, докато за обикновените членове времето за политическа изява не настъпва с години. Липсва и добра координация в отделните политически действия, като някои от тях се извършват просто, за да се отчита дейност. Зависимостта на някои членове от постове е тотална и това налага автоцензура вътре в отделните партийни органи. Всичко това води до проформа партиен живот, в който гигантска роля изпълняват хората на върха, а редовия член научава решенията на партията си от медиите.

Характерна черта на европейската, а в това число и българската, политика е деидеологизацията или размиването на основополагащите политически ценности. От една страна това се дължи на по-комплексното общество и съответно наблюдаваните проблеми, а от друга на желанието на електоралните партии да обхванат все по-голям диапазон от гласоподаватели с многоизмерни послания. Тази еволюция води до определени промени в електоралните нагласи и до принципно нови изисквания към всички политически актьори. Разделенията ляво-либерално-дясно са вече толкова нюансирани, че по никакъв начин не възпрепятстват образуването на стабилни широки коалиции с пълна гама от ценности в тях. В такъв тип реалности политическата гъвкавост и диалогичност излиза на преден план и неслучайно българските избиратели наказват високомерността, а поощряват търсенето на умерен и консенсусен подход.

В последните думи по-горе намирам и основанието си да бъда с положителна нагласа относно развитието на българската политика. В политическото поле навлизат нови и различни политици, които променят постепенно реалността на политическата ни система. Необходим е по-голям кредит на доверие и търпение към тях, за да се постигнат големите цели, които са заложени пред страната ни. Всекидневните усилия в правилна посока гарантират това България да заеме по-добро място в европейското семейство от държави, а ние вече имаме достатъчно добра основа, че да си позволим да отхвърляме и отричаме всичко политическо. Нещо повече - политизирането на по-големи социални общности ще се отрази положително и ще допринесе за издигането ни като общество, защото искаме или не, всички ние си оставаме "зоон политикон" по знаменитите думи на Аристотел.

 

Защо държавата НЕ ни е виновна

 Излизате навън, качвате се в такси, отивате до магазина или пък се срещате с познати и приятели - обикновено винаги се стига до познатата на всички тема за политиката. Коментират се предимно известните политически личности и негативното въздействие на държавата при отделния досег с нея. Дали в основата е здравеопазването, реда, административните нужди, образованието или нещо друго, винаги може да се забележи ярко мнение от типа "страната ни е хубава, но държавата не струва". Всички сме наясно, че българската държава има редица проблеми в повечето публични сектори, касаещи основно корупция, интелектуална и техническа недостатъчност, хаос и липса на волеви капацитет. Въпреки това мога уверено да твърдя, че като граждани можем успешно да се развиваме и държавните структури не са основна причина за евентуален наш неуспех. Ще разгледам три фундаментални за обществото публични сектори в подкрепа на горепосочената теза.

Образованието в България може и да има много нерешени въпроси, но в същото време успешно са създадени необходимите условия за качествено реализиране на учебния процес, включително и чрез приспособяване на редица технологични нововъведения. С други думи ако даден ученик или студент има желание да се образова, той може да постигне тази цел като активно си вземе нужните му знания безпроблемно. Вместо това сме свидители на ширещо се безразличие към натрупването на знания, неморално поведение спрямо учители, употреба на забранени вещества, физически саморазправи и други прояви, за които държавата не може да отговаря пряко, тъй като се касае за възпитание, предимно получавано в семейна среда. Активността на учениците в извънкласни форми на обучение е постоянно ниска и слабо ангажира ежедневните дейности на младите хора по тяхно собствено желание. Четенето на книги също не се ползва с особена популярност, а би благоприятелствало творческото и интелектуално развитие. Учебният процес предварително е заклеймен като неефективен и това не зависи от действията на държавата. Също така реализирането на мащабна реформа в образователната сфера не зависи единствено от държавната воля, а и от съществуващата култура на образование. Цялостната промяна на модела няма как да се случи без подкрепа и активно възприемане на нужния подход от страна на обучаващите се. Следователно е добре да погледнем нивото на образователната възприемчивост наравно с държавните мерки.

Здравеопазването е друга изключително важна обществена сфера. Всички са наясно с широките критики към държавата за ниското равнище на предоставяните здравни услуги. Съществуващите проблеми не могат да се отрекат, но има и допълнителна гледна точка. Профилактичните прегледи си изпускат масово, макар да са задължителни и редовно заболявания се пропускат за навременно лечение, докато не станат по-сериозни. Много рядко може да се срещне гражданин, който има и базови познания как да реагира при спешни случаи. За всяко нещо се хвърля вина върху българските медици, макар не малко от здравословните проблеми да се коренят в липсата на достатъчно физическа активност, нездравословното хранене и други масови вредни навици. Често се случва да се неглижират здравословните и безопасни условия на труда по самонадеяно желание на работниците. Българинът масово не подхожда с уважение към собственото си здраве, а впоследствие се оказва твърде късно. За тези неща държавата не е виновна, а и съществуват редица информационни кампании за превенция. В този ред на мисли сами можем успешно да изградим здравословен начин на живот, чрез който косвено да помогнем и на здравната система като цяло, вместо да критикуваме нон-стоп.

Правосъдната и правоохранителната сфера също трябва да бъде засегната, заради постоянните критики насочени към нея. Тук можем основно да се насочим към постъпателно увеличаващата се агресия в обществото. Все повече хора разрешават възникващите между тях проблеми чрез законите на улицата и чрез саморазправа. Това води до установяване на модел на поведение, който въздейства активно и на по-младото поколение. Това деинституционализирано разрешаване на конфликти води след себе си редица други проблеми, за които държавата няма как да бъде виновна и е редно да се вгледаме и да зачитаме обществените правила. В противен случай бихме бавно се превърнали в общество в първично състояние по наш собствен избор. От друга страна собствен съзнателен избор на не малка част от нашите сънародници е да реализират труда си в противозаконни практики. Няма как държавата да бъде винена за това, че някои граждани избират бързия път за забогатяване без оглед на последствията. Спазването на нормативната уредба не може да бъде налагано единствено с държавна сила, а трябва да е дълбоко припозната култура на поведение от страна на отделните личности. В правосъдието критиките се задълбочават с всяка изминала година, но пък медиацията не търпи кой знае какъв реален скок, като ефективен метод за разрешаване на проблемните противоречия. Последната не винаги може да се приложи за всеки случай, но пък представлява добра възможност, която може да спомогне за по-плавното конфликтно разрешаване.

Джон Кенеди има една много точна мисъл, която гласи, че не трябва да питаш какво родината е направила за теб, а да се попиташ какво можеш да направиш ти за родината си. И наистина - раждаме се и живеем в държава, която е наша родина. Тя е наш дом и също както родния ни дом ние трябва да се грижим напълно съзнателно за нея. Не е достатъчно просто да си плащаме данъците и да спазваме законите, макар това да е абсолютно задължително. Нужно е да проявяваме активни действия за това страната, в която живеем да просперира и обществото да израства с всяка изминала година. Седейки отстрани и цъкайки език пред телевизора ние живеем безличен живот, в който не допринасяме с нищо, водени от чисто индивидуални интереси. Важно е какво ще оставим на следващите поколения, а това се постига с активна работа в обществена полза. Бидейки активни, критични и съзидателно мислещи граждани ние творим нашето съвместно благоприятно бъдеще с ентусиазъм и енергия. Пожелавам го искрено на всички ни.

 

10 истини за живота, които ми се искаше да зная по-рано

 

Всеки има своите истини за живота, които осъзнава в течение на живота си по един или друг начин. Вярвам, че този процес на осъзнаване е изключително продуктивен и основополагащ за човешкото съществуване. Резултатът от него не е постоянен, а само едно достигнато стъпало, от което трябва да се продължи да се надгражда. Десетте изброени истини по-долу са продукт на личен опит, размишления и комуникация. Сигурен съм, че всеки от вас може да направи подобни десет за себе си и това е моето предизвикателство. 

1. Успехът се постига постепенно и с надграждане

Няма бърз асансьор към успеха. Да спечелиш от тотото или да станеш народен представител без година трудов стаж не означава, че си успял. Всъщност се изисква търпение, последователност и дисциплина, за да заслужиш за себе си онова, към което се стремиш. Щастието идва тогава, когато се намираш на правилното място, според своите вложени усилия и натрупани способности. Ето защо успехът е дългосрочна мисия за цял човешки живот на постоянно развитие.

2. Основната житейска цел е да бъдеш добър

Има само едно наистина безценно нещо, което не можеш да купиш и това е човешката душа. Колите, парите, дрехите, а дори отношението, намеренията и идеалите могат да бъдат постигнати или пренасочени по линия на външно въздействие. Само отделната личност обаче е единствено отговорна за това какво чувства. Да развиеш състрадателност, безкористност и истинска любов към всичко в живота трябва да е основна житейска посока, която ни направлява и самоосъществява като човешки личности.

3. Единствено реалните действия правят разликата

Има много поговорки от типа "Да би мирно седяло - не би чудо видяло", но на практика само дейната натура държи живота си здраво и го направлява по собствено желание и посока. Не е достатъчно просто да мислиш и настройваш своето съзнание за конкретна активност. Един цял живот може да премине в обикновено съзерцаване отблизо на случващото се, без да има дори и малко доближаване до истинските постижения. Ако се съмняваш в нещо просто го направи. Няма по-подходящ момент за това от сега.

4. Важното е да постъпваш правилно

Това, което ни различава от по-низшите създания е, че като хора ние притежаваме съвест и съответно способността да различаваме правилното от погрешното. Това не е случайно и ние трябва да се уповаваме на нашият личностен морален компас, защото в крайна сметка е най-важно да си лягаме спокойни вечер. Във времена, в които покварата е повсеместна моралните принципи са изключително важен фактор, който ни предпазва от цялостна разруха

5. Сравнението е загуба на време

Някои ще кажат, че конкуренцията е изключително полезна и води до много по-добри резултати. Определено няма такова нещо винаги и на всяка цена. В личностен план сравняването с друг човек на база конкурентни предимства не само, че не постига нужните постижения, но е възможно в дадени крайности да обезличи човешката индивидуалност. Стремежът към подобряване и развитие сам по себе си е абсолютно необходим, но не трябва да се случва като подражаване или конкуриране, защото всяка личност има своите силни проявления в дадена насока и трябва да се насочи именно към тяхното усъвършенстване. Казано по друг начин ако човек се интересува от рисуване и му се отдава няма причина да се сравнява с певците и да иска да бъде певец, само защото е по-конвертируемо понякога. Сред художниците също сравняването му е загуба на време, поради факта че всяка негова творба би носила отделен заряд и персонална стойност, която може да бъде оценена индивидуално. Всички очи излъчват собствен блясък. Не си слагайте слънчеви очила, защото блясъкът на някой друг ви се струва по-добър.

6. Истинският живот е живот в реалността

Фантазиите са нещо хубаво. Те ни отнасят в един друг свят, който при повече мотивация може да се превърне в наша конкретна цел. Но освен, че успокояват мозъка ни, те могат да имат и ефект на съзнателно отпускане, което да доведе до дълготрайно отлагане на реални постъпки. Реалността е онова, което сме в момента и върху което стъпваме за бъдещото си развитие. Следва да не си правим определени илюзии, а да предскажем бъдещето си като го създадем. Ние не живеем нито в миналото, нито напред във времето и е абсолютно контрапродуктивно да се задълбочаваме в минали събития или такива, които не можем да променим. Здраво стъпилият на земята човек има значително по-големи шансове за успех и все пак частица фантазия не е навредила никому. Реалността може да бъде удивителна, особено като я конструираш по свой начин.

7. Страхът предпазва, но и ограничава

Интересно е как страхът може да бъде най-верният съюзник, но и най-истинският враг. Разбира се, без да имаме това чувство, ние бихме вършили толкова безрасъдни и рисковани неща, че те чак да ни доведат до фатални изходи. И все пак ако си представим най-лошото нещо в дадена дилема и можем да го приемем страхът сякаш изчезва до голяма степен. Неговите окови не рядко ни оставят на брега, плътно в зоната на комфорт, която сме си създали. Въпрос на ценностна система е как живеем живота си и все пак накрая винаги остава онази горчивина от несъстоялите се рисковани избори, които ни карат да се чувстваме живи. В крайна сметка всичко е опасност или всичко е възможност. Зависи изцяло от вас и страхът може само да наблюдава отстрани, доколко ще го допуснете в животите си.

8. Всичко е до време

Най-сигурното нещо е, че няма нищо сигурно, а дори и да изглежда по този начин, това продължава за ограничен период от време. В това число основно се включват всичките видове взаимоотношения и комуникационни канали. Поливалентният характер на общуването като цяло предполага почти постоянна промяна, предвид изменящата се индивидуална същност и дори характер. Животът, само по себе си, е крайно проявление и човек трябва да взима максимума от него, като бъде продуктивен за себе си и околните. Смисълът на човешкото съществуване е в условията на определено време да се достигне достатъчно ниво на надграждане, преминаващо през редица трансформации. Постарайте се да оползотворявате ефективно всеки час от живота си, за да не съжалявате за пропуснатото време.

9. Изживявайте емоциите си докрай

В обществото често се налагат модели на поведение, които предполагат определен начин за държане окачествяван като нормален. Наред с него проявяването на човешката емоционалност също се ограничава до определени, релевантни за мнозинството, проявления. Вследствие отделната личност започва да се самоограничава, за да достигне необходимото общностно приемане. По този начин обаче се постига сериозен емоционален дисбаланс водещ до негативни последствия. На практика така човек подтиска човешкото в себе си стараейки се да реализира публичен образ и бива нещастен. Когато ви се весели правете го толкова шумно колкото искате. Когато ви е тъжно изживейте цялата си мъка и поплачете колкото искате. Не подтискайте нито една емоция вътре в себе си, защото теди емоции са най-истинското нещо, което ни се случва през живота, който има навик да тече бързо.

10. Забавлявай се

Много малко неща в този живот не могат да бъдат погледнати откъм веселата им страна. В крайна сметка смехът и доброто настроение са най-доброто лекарство за абсолютно всичко. Всеки един ден без смях от сърце е загубен. Дори и на първи план да ти се струва, че няма причини за веселие винаги можеш сам да си създадеш такива. Открий онези забавления, които те правят истински щастлив и ги предпочитай в ежедневието си спрямо всичко останало. Дните минават по-смислено, когато доставяш постоянна положителна емоция за ума и тялото си. 

Замислете се как живеете и какво точно бихте искали да ви се случи. Отделете достатъчно време, за да сътворите вашите десет истини, които сте осъзнали до този момент от живота си и опитайте да ги разширите. Убеден съм, че всеки от нас носи своя заряд, с които би могъл да бъде щастлив по този начин. 

Как да създадем оригинално пожелание за рожден ден

 

Обикновено в живота на човек няма по-специален ден от собствения му рождения ден. Тогава, повече от всякога, очакванията за нещо приятно и позитивно, като пожелания и подаръци, се повишават неимоверно и ние трябва да отговорим подходящо на тях. Думите са онова нещо, което правят цветна изненадата и носят онзи полъх на любов и топлина, от който рожденниците се нуждаят. Ето защо е много важно да знаем как точно да създадем най-доброто възможно пожелание за нашите близки празнуващи.

* Пожелайте онова, което е най-необходимо

Всеки човек е различен и се намира в определен период от живота си. Съответно той има желание да му се случат или да получи точно определени неща. Проучете предварително какво му е най-нужно в настояще и бъдеще време и го добавете към искрените общовалидни пожелания за здраве, любов и късмет.

* Съобразете възрастта на празнуващия

Годините са много важна част от пожеланието за рожден ден. Те ни ориентират какви са интересите на дадения рожденник. Веселото пожелание за много купони и жени за 20 годишен младеж не би било подходящо за 50 годишен мъж, например. Добре е да отчитаме емоционалния заряд на поздрава си от такава гледна точка. Младежкият начин на изразяване включва цветни изрази, много емотикони, главни и малки букви в съчетание и т.н. По-спокойният, премерен и точен изказ може да послужи по-добре за улегнали и зрели хора.

* Изберете подходящ жаргон

Със сигурност си имате ваш език, на който си общувате с рожденника. Използвайте го активно в пожеланието, като включите забавна част, която той със сигурност ще разбере. Накарайте го да се усмихне с цветисти епитети, определения, интересни ваши случки, нестандартни сравнения и други подобни. Важното е двустранната ви връзка да си проличи и химията от нея да бъде пресъздадена с думи.

* Забравете готовите шаблони

Интернет прелива от готови пожелания, които изглеждат и звучат наистина добре. Всяко от тях може да бъде използвано поливалентно за доста хора и именно това е неговата слабост. Необходимо да е сътворите поздрава дълбоко от сърцето си, като внесете своите лични емоции към дадения човек. Оригиналността на посланието е ключова и тя се постига като просто изразите чувствата си, вместо да изпишете сухо пожелание копирано от сайтове. В случай, че се затруднявате просто припомнете някоя забавна история с рожденника или поучителна история, която ще го мотивира.

* Включете визуални елементи

Често хората възприемат нещата по-силно, когато има допълнителна визуална част към посланието. Това особено важи в случаите, в които целим да съдадем силно положително въздействие. Затова не се колебайте да използвате всички интересни интерактивни онлайн възможности, за да направите пожеланието по-интересно. Създайте онлайн картичка, направете специален видеоклип, запишете отделен звуков файл, създайте специален поздравителен сайт в нета... Изразете своите приятни лични емоции към човека и го оставете да гледа в захлас.

* Изпратете по нетрадиционен начин

В днешно време традиционно е да поздравим човек по телефона или във фейсбук/инстаграм/туитър, като това се смята за нормално. Ако искате да бъдете различни и да постигнете още по-приятна емоция, разнообразете начина на изпращане на пожеланието. Използвайте писмо по пощата, надпис в небето, послание със свещи, изрисувано място пред блока, картичка в чистачките на колата, случайно оставена бележка в страниците на книга, надписана тениска и така нататък. Ще видите как това ще усмихне любимия човек със сигурност.

Вдъхновението от добро пожелание за рожден ден може да трае с месеци. Заредете с положителни емоции вашите близки и приятели, като не щадите думи и разгърнете своя словесен потенциал широко. Думите са важна част от всеки празник и ние имаме нуждата да бъдем емоционални чрез тях. Подарете щастие като ги използвате ефективно.

За маските и хората

Настоящата обществена ситуация с пандемията от коронавирус е широко дискутирана още от самото начало и е доста трудно да се добави някаква различна теза или мнение за случващото се, тъй като бяхме буквално заляти от информация. Много важно се оказва как именно се интерпретират всичките факти и по какъв начин се отразява това на обществото като цяло. Налице са различни проявления, както в политически, така и в чисто социален аспект. Бих искал да се насоча към едно от по-малко коментираните във връзка със задължителното носене на маски на публични места.

В изпълнението на тази нормативна разпоредба не е трудно да се забележи голямо разнообразие от социални групи. Всяка една от тях носи своите специфични черти и темата за носенето на предпазни маски прекрасно ги онагледява. Вследствие на моят емпиричен опит ще се постарая да обособя и класифицирам по-голяма част от тези групи, без да претендирам за пълна изчерпателност. 

Конспираторите

Общност от хора, която намира пандемията за нещо изкуствено създадено с различни цели, които да манипулират общественото съзнание. Такива варират от конюнктурни политически изгоди до поробване, изтребване на населението и други подобни. Конспираторите са много активни в социалните мрежи и на всеослушание отварят очите на горките заблудени граждани, които все още не са разбрали дълбоката истина за нещата. Не носят маски, защото им е под достойнството да се дават Бил Гейтс, който им готви ваксини, с които да получи възможност да ги следи.

Оптимистите

Най-позитивната група, част от която са всички хора, които са убедени, че коронавирус тях не ги лови. Статистиката за новозаразени за тях е просто нещо странично от всекидневните им занимания и проблеми и й обръщат толкова внимание, колкото мъж на жена си по време на световно първенство по футбол. Излизат навън и в затворени помещения винаги без предпазна маска, защото са здрави като бикове и е просто невъзможно тази обикновена настинка да им повлияе. А дори и да ги хване ще им размине за няколко дни. Оптимизмът им е смесен с обикновен нихилизъм и неглижират коронавируса предвид по-големите проблеми, които имат да разрешават по тяхно мнение.

 Изрядните

Тези граждани са изключително примерни и спазват всяка буква на наредбата за общественото здраве в условия на коронавирус. Често са леко странни с буквалното спазване на 1,5 метра дистанция навсякъде и носят маска от самото си излизане, та дори и вкъщи ако имат познати на гости. Мият ръцете си десетки пъти на ден и са проверили количеството новозаразени, както сутринта, така и вечерта. Хейтят всички, които не са като тях и ги смятат за неграмотни в това отношение. Развиват леки форми на хипохондрия по отношение на вируса и често пъти са си правили вече поне един тест. На обществени места редовно можете да ги видите с мокра кърпа в ръце да почистват себе си или дръжките на вратите. Винаги са най-запознати с новите мерки, тъй че питайте тях като заместител на новините.

Нехайните

Виждаме ги доста често носещи маските си по всякакъв начин, само не и правилния. Дали ще е под носа или до брадичката няма особено значение, тъй като за тях е важно че въобще има някаква идея за спазване на общите правила и по този начин съвестта им е чиста. Ползата, от друга страна, на такова носене на маски е колкото да сложиш само един пръст пред устата, докато кихаш. Също така при тази социална група техните приятели и познати задължително отпадат от графата възможни вирусоносители. Ако срещнат на улицата група приятели, то те автоматично са имунизирани и свалят маската, за да се чуват по-добре и да не се занимават с глупости. Нехайните нехаят за редовното дезинфекциране и миене на ръце. Все пак защо ли да хабят сапун, като може наведнъж след две-три излизания.

Зевзеците

Лесно ще ги познаете измежду онези, които очевидно насила, се прокашлят или кихат в близост до други хора в магазина. Те се чувстват над нещата и цялата ситуация им носи единствено поле за комплексирана изява или пък просто забава. В своите очи те са някакви борци за правото да се възвърне обратно предишния ред и осмиват всичко настояще, свързано с коронавируса, като ненужно и нереално. Можете да забележите отдалеч как при тях маската се използва за всичко друго, но не и по преназначение. В онлайн пространството са най-активни в изработката на всякакви мемета, колажи и закачки с коронавируса. Подминават с равнодушие и какъвто и да било интерес сериозната информация и здраво трупат лайкове с неадекватни публикации. Пандемията им е източник на веселие и ако не разбирате това сте доста сдухани хора.

Настоящата реалност предполага отговорно и рационално поведение, което да подпомогне преодоляването на пандемията. Научно доказано е, че маските предпазват значително предаването на коронавирус и следователно трябва да бъдат в основата на безопасната ни комуникация. Едно здраво общество се познава по това как успява да приложи на практика релевантните необходимости и по този начин да предпази и съхрани само себе си.

Има толкова нови модели маски. Вземете си нещо отговарящо на вашия стил и отличаващо ви като индивидуалност. Дори може да е забавно да изразите себе си по този начин. В крайна сметка даже и във филмите маскираните не винаги са лошите герои. Доста често те решават съдби и спасяват животи. Какво пък - може и вас да отива да бъдете новите герои с маски.