Както и да бъде възприемана от широката общественост политиката остава най-важната обществена сфера, изпреварвайки науката, правото и дори икономиката. Всъщност нейните проявления дълбоко пронизват всички останали обществени насочености и ги подчиняват на своите императиви, защото политиката е базисният компонент, който стикова като едно цяло обществото. Тя е онази пресечна точка на всички многолики обществени интереси и генерира общовалидни правила, които са нужни за разрешаването на разнообразните обществени противоречия. Нейното значение най-ярко личи в страните, в които насилието е заменило легитимната власт и политическият процес е суспендиран. Именно нормалният политически процес е начинът за реализирането на ефективни политики за обществото, но както навсякъде по света, той е изобилстван, както от положителни, така и от отрицателни характеристики. В българското общество значението на политиката не се осъзнава в голяма степен, докато не се случат кардинални политически промени и конфликти. Могат да се очертаят няколко основни положителни и отрицателни политически черти за нашата страна.
Има наистина много млади хора в България, които са подготвени и компетентни да участват активно в политическия процес. Не рядко те идват от граждански неправителствени организации, с които са реализирали неколкократни активности в полза развитието на обществената среда. Техният морал е все още неопетнен и енергията им за промяна е силна, което дава сериозна надежда за последователно политическо развитие. Не винаги тези млади хора успяват да достигнат до нивата на политическо управление, което би им дало възможността да реализират потенциала си, но самият факт, че българската политика притежава този ресурс в запас е нещо много положително.
Както като положително, така и като отрицателно, може
да се възприеме факта, че политическата връзка в представителната ни демокрация
е доста близка и неопосредствана. Често пъти се избират популярни личности за
наши представители, предвид тяхната публични биография и усещането, че народа
ги познава, знаеки какво може да очаква от тях. Това не винаги кореспондира с
преки политически умения и пътят от "осанна" до "разпни го"
остава къс. Българският гласоподавател упражнява своя глас на база ирационални
предпочитания като това как ни предизвиква да го разглеждаме дадения
политически кандидат и какъв е неговият имидж. Тъй като политическата култура
не е на особено високо ниво този политически кандидат регулярно може да пробива
рационалните аргументи срещу него и да се носи на вълната на своята
извънполитическа популярност. Така се затвърждава чувството за близост в
политическото представителство, но понякога страда политическото управление по
същество.
В България съществува добре уредена конституционна
рамка за осъществяването на качествено организиран политически процес.
Процедурите предполагат представително демократично участие и взаимен баланс на
трите типа власти. Все пак обличането в конкретна форма на тези процедури
зависи от енергията, компетентността и характера на политическите участници в
тях. Наблюдава се недостатъчно упражняване на всички политически възможности,
които биха могли да повлияят положително за продължаващо демократизиране на
политическата система. Все пак разработването на нови модели на политическо
взаимодействие между отделните политически сили е напълно възможно и легално,
тъй като политическото поле предполага и това при добра воля. Необходимо е
по-сериозно усилие срещу капсулирането на политическия елит, което може да се
постигне ефективно най-вече с качествени институционални промени, които да
отворят допълнително възможностите на по-широк кръг от политически активните
хора до по-важните политически позиции.
От друга страна вътрешното състояние на политическите
партии не е цветущо. Преобладават междуличностните прения, а разговорите за
политики и идеи са сведени до отделни изключения в определени предизборни
периоди. През останалото време липсва старание за повишаване на политическата
култура в редовите членове. Ролята на партиите като агрегат на обществените
интереси е всеобхватно опосредствана от въздействието на медиите, които често
се явяват единствен мотиватор и коректив в публичните активности на тези
политически субекти. Вътрешнопартийните избори не рядко са непрозрачни и
съдържат в себе си критерии и процедури, които доста трудно биха се нарекли
политически. Приемствеността на поколенията във висшите еталони на партийните
елити е широко застъпена за отбрани хора, докато за обикновените членове
времето за политическа изява не настъпва с години. Липсва и добра координация в
отделните политически действия, като някои от тях се извършват просто, за да се
отчита дейност. Зависимостта на някои членове от постове е тотална и това
налага автоцензура вътре в отделните партийни органи. Всичко това води до
проформа партиен живот, в който гигантска роля изпълняват хората на върха, а
редовия член научава решенията на партията си от медиите.
Характерна черта на европейската, а в това число и
българската, политика е деидеологизацията или размиването на основополагащите
политически ценности. От една страна това се дължи на по-комплексното общество
и съответно наблюдаваните проблеми, а от друга на желанието на електоралните
партии да обхванат все по-голям диапазон от гласоподаватели с многоизмерни послания.
Тази еволюция води до определени промени в електоралните нагласи и до принципно
нови изисквания към всички политически актьори. Разделенията
ляво-либерално-дясно са вече толкова нюансирани, че по никакъв начин не
възпрепятстват образуването на стабилни широки коалиции с пълна гама от
ценности в тях. В такъв тип реалности политическата гъвкавост и диалогичност
излиза на преден план и неслучайно българските избиратели наказват
високомерността, а поощряват търсенето на умерен и консенсусен подход.
В последните думи по-горе намирам и основанието си да
бъда с положителна нагласа относно развитието на българската политика. В
политическото поле навлизат нови и различни политици, които променят постепенно
реалността на политическата ни система. Необходим е по-голям кредит на доверие
и търпение към тях, за да се постигнат големите цели, които са заложени пред
страната ни. Всекидневните усилия в правилна посока гарантират това България да
заеме по-добро място в европейското семейство от държави, а ние вече имаме
достатъчно добра основа, че да си позволим да отхвърляме и отричаме всичко
политическо. Нещо повече - политизирането на по-големи социални общности ще се
отрази положително и ще допринесе за издигането ни като общество, защото искаме
или не, всички ние си оставаме "зоон политикон" по знаменитите думи
на Аристотел.
